Есенни откровения под звездите

Шипковият чай ми е любим,
рибката ще ме прощава,
друг да си намери
сладко-сладко да гощава.

Обичам книжните мишлета,
не е за вярване, каква утеха,
преследвам думите и редовете,
по цели дни и нощи
прелиствам страниците, световете.

Да гоня просто мишки, не - не е за мен,
нито в ясен, нито в тъмен ден,
познавам се добре, добре подбирам
истински храна, другари
умея с лекота да си намирам.

Врабчовците често ми гостуват,
хапват семенца, четем, спортуват,
пием чай със сладки добродумки,
всяка наша среща генератор е
за безброй крилати хрумки.

3 ноември 2023 г., София

____

Стихотворението е вдъхновено от картината на Юлиана Николова от гр. Стара Загора - творец, посланик на Доброто, участник в периодично сменящите се експозиции в арт-терапевтичните пространства в онкодиспансерите в страната, дело на арт-инициатива „Продължаваме“ от 2017 г. насам с подкрепата на български и чуждестранни творци.